„Париж през камера-обскура”

Даниел Леков

Януари 2011

Камера-обскура – "тъмна стая" - тъмно помещение или кутия, върху едната стена на която, е пробит малък отвор (апертура), а върху срещуположната, се проектират обърнатите образи на обектите.

През 350 г.пр.н.е. Аристотел описва оптичния принцип на „тъмната стая”. Наблюдавал случаи на построяване на образ през тесни отвори - сърповидният слънчев образ по време на слънчево затъмнение, проектиран в сянката на дърветата. Използвайки наблюденията на Аристотел, през 1025 г. Абу Али Алхазен доразвива идеята слънчевите затъмнения да се наблюдават в тъмна стаичка с отвор на тавана и създава конструкция на камера-обскура. Първото най-обширно описание с чертежи на камера-обскура е направено от Леонардо да Винчи, който сравнява камерата с принципа на действие на човешкото око и я предоставя на художниците като достъпно помагало за скициране.

Изложбата „Париж през камера-обскура”(Paris vue par camera obscura) включва 12 фотографии, с формат 95x53 см. Заснета е посредством камера-обскура – с формат 6x12 см, върху черно-бял негативен фотоматериал.

Изборът на държавата, града, камерата и сюжетите не е случаен, а по-скоро символичен. Благодарение на камера-обскура е направена приетата за първа в историята фотография (Хелиография) - „Поглед през прозореца”(1826г. Жозеф Нисефор Ниепс - Франция), 13г. по-късно, обявеният за баща на фотографията – Луи Жак Манде Дагер, именно в Париж открива „Дагеротипията”, използвайки камера-обскура.

Заснетите обекти са по-скоро емоционално видяни символи, отколкото реални обекти, препратки отвъд видяното на пръв поглед.