Зачеркнатият ХХ век

Владимир Иванов

17 - 30.04.2012

Зачеркването е игра – още от училище. Зачеркването е твърдо отрицание – или страх някой да не разбере какво е написано (в тайни документи например). Зачеркването в печатното дело е перспектива: зачерква се дума или текст, който трябва да бъде заменен с друг. Зачеркването е калиграфия – когато зачеркнатият знак/знаци съставят едно цяло с жеста на зачеркване, с линиите, които зачеркват първоначалния текст. Зачеркването е автентично чувство и мисъл, породена от него.

Загубени в съвременния урбанистичен хаос и крясъка на вездесъщите медии, днес наистина малцина си спомнят или знаят зачеркнатите имена, представени в моите творби, а те носят етоса и морала, както и културата на ХХ век и неговата история. На тяхно място в прекрасния ни нов свят се появяват Джеф Куунс и Деймиън Хърст с неговия облепен с диаманти череп. Photoshop & Pulp Fiction.

„Какво да се прави?” / „What is to be done”/ – беше един от въпросите на последната „Документа”. Това е и моят въпрос. След като зачеркваме тези стойности, имаме ли нови и дали е достатъчно алиби „калиграфията” на зачеркването?