АТАКАТА НА ИЗОБРАЖЕНИЯТА

Георги Донов

21.04-04.05.2018

В новата изложба на Георги Донов една от скулптурните мини-инсталации включва изработени от червена глина дигитални фотоапарати  и женски торсове с глави, заменени от фотоапарати. Те са отговор на съвременното нашествие на образите, улеснено от техническото им възпроизвеждане и мултиплициране от новите медии, реклама и световен пазар, довели до тяхната вездесъщност едновременно в публичното и частното пространство. По улици, площади, бил-бордове, магазини, заведения, транспорт, преса, компютри, джобни телефони, телевизори, сувенирни стоки, в домовете – навсякъде изображения и знаци, образи, образи, образи …

Това задръстване и заглушаване на социалния и личния екстериор и интериор от визуалния шум на боричкащи се помежду си изображения води до взаимоизтощаване и обезсилване на тяхната значимост.

Част от тях, дори повечето, стават незабележими и незначителни. Натрапва се усещането за монотонност и скука, а то събужда желание за освежаване и разсейване с нови необичайни възприятия и преживявания, за ресенсабилизация и оживяване на чувствата. Душевният суховей и пресушаването на изворите на значими събития подклаждат търсенето на забележителности сред незабележителността на обикновеното и баналното, а то подхранва културните и туристическите атракции и бизнес.

Появява се нужда от нови видове представления и забавления. Изтощението на забележителностите и новостите се компенсира от новите атракциони, изникващи, за да посрещнат нашествието на снимачната техника в търсене и дебнене – лов – на забележителности и събиране на споменни сувенири. Процесът води до нови опошлявания – обикновени домашни животни и всекидневни случки се представят като нещо уж, като че ли, крайно забележително, забавно, красиво, весело …

Неугасващото човешко любопитство настоява за удовлетворение. Ала след секуларизацията и нарастващата загуба на вяра в чудото, чудесата намаляват. Изчезва чудесното. Залинява святото.

„Седемте чудеса на света“ се заменят със 77 000 туристически атракции по цял свят. Човек не смогва да ги посети. Резултатът е трескаво озъртане и колебания: кое преди кое? А и „защо“? Културният туризъм предполага доходи. За хората с по-ниски доходи остават алкохолният и секс-туризмът, а за лишените от доход – зрелища и телевизия.

Разхождането на десетки хиляди, дори стотици хиляди сноби в огромен парк под красиви оранжеви арки или върху плаващи кейове от монтирани оранжеви туби, все още не ги прави истински участници в изкуството. Те са по-скоро тълпообразна публика, примамена в едно колективно, псевдо-сакрално шествие. Със същия успех те биха могли да участват и в други художествени туристически атракции, в цирково-площадни забавления и игри, в масови концерти на открито.

За разлика от Магелан, пътувал с месеци, за да обиколи Земята, съвременният бърз транспорт и светкавични дигитални медии позволяват организирането и провеждането на масов пласмент на художествена самодейност и колективни снобски полу-културни или откровено лумпенски развлечения, на които щедро се предлага изобразителна „храна“ за насищане на огладнялата публика-тълпа. В нея, било с комерсиална цел, било с благодородни намерения, могат да се врежат и способни творци. Така избликват и тържествените, не-политически масови демонстрации от празнично естество на самовлюбените тълпи, които трескаво дефилират в знаменити музеи, по прочути площади, паркове, мостове, в съоръжени спектакълни сцени, стига да се намери кой да примами и оформи тяхната художествена самодейност.

След залеза на тоталитарните общества от стар тип, заменени от същите такива, незабележими, от нов тип (медийно-прикрит), се събужда и нов интерес, нов афинитет към примитивните форми на колективност, продукт на деградиралата демокрация в развитите общества.

Срещу всичко това се възправя „новият рицар на духа“, противопоставяйки на атаката на изображенията творчество, което иска не виртуално-медийна и манипулативно-празнична святост, а възкресяване на светостта в изображенията. За нейни символи Донов ни предлага керамичните портретни глави на Платон, Аристотел, Данте и Магелан.

 

Красимир Делчев   

Copyright © 2018 AROSITA All Rights Reserved