LOOK – Ecology and Technology / 2023

03 - 17.10.2023

Представяне на участниците, презентации на Александер Мрохс и Анна Стюард, перформанс на Анна Стюард на 2.10.2023 от 18:00  ч.

в залата на Гьоте Институт, ул. Будапеща 1

Откриване на изложбите едновременно във всички локации на

03.10.2023 от 18:00 ч.

AROSITA GALLERY, Ул. Врабча 12 / АЛБЕНА БАЕВА , АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ

CHARTA GALLERY, Ул. Врабча 12 / МАРИЯ НАЛБАНТОВА, МИХАЕЛА ЛАКОВА

HERITAGE GALLERY, Ул. Раковски 68 / АННА СТЮАРД , АЛЕКСАНДЕР МРОХС

DEPOO GALLERY, Ул. Врабча 12 / МИРА ЯНКОВА, ФИЛИП ПОПОВ

PUNTA GALLERY, Ул. Дунав 13 / ЯНА АБРАШЕВА

 

Проектът Поглед (LOOK - ЕКОЛОГИЯ И ТЕХНОЛОГИИ) е създаден като платформа за представяне на съвременни творчески позиции, изследващи и интерпретиращи социално-екологични проблеми посредством експериментиране с нови материали и технологии. Проектът е замислен като фестивален формат, който ще се провежда всяка година.  Във второто издание през Октомври 2023 взимат участие девет творци от България и Германия. Галерия Аросита представя Албена Баева и Александър Вълчев, в Depoo очаквайте Мира Янкова и Филип Попов, Мария Налбантова и Михаела Лакова ще видите в  Галерия Харта, Яна Абрашева открива open studio в Punta Gallery, а  гостите от Германия Анна Стюард и Александер Мрохс ще бъдат представени  в Галерия Херитаж.

Как започна всичко?

След фрустрацията, предизвикана от първата ковид-изолация, трите галерии – Аросита, Depoo и Little Bird Place, разположени в непосредствена близост една до друга в културно-историческия център на София, реагираха на ситуацията, като обединиха усилията си и започнаха да съгласуват откриванията на своите събития. По този начин беше изпратен ясен сигнал към творци, публика и власти за важността на културната активност въпреки кризата. Инициативата за съвместна работа прерасна в намерение за по-мащабно обединение на автори, галерии и творчески идеи, от което по инициатива на Росица Гецова се роди проектът Поглед. По-късно към тази инициатива се включи и новооснованата галерия Харта.

Основната цел на проекта беше да инициира създаване на висококачествен художествен продукт, който да задълбочи интереса към новите хибридни форми в съвременното изобразително изкуство и дигиталните технологии. Един проект с две значими ползи: развиване на вкуса и обогатяване на възприятията на публиката чрез новите подходи, от една страна, и привличане на вниманието към актуалните проблеми на съвременното общество, от друга.

Такъв изложбен формат е първи по рода си в София. Фактът, че галериите са разположени в непосредствена близост една до друга, помогна за създаване на особена фестивална атмосфера. Освен на ценителите, това провокира интереса и на новата публика, която обикновено не посещава „елитарни“ арт-събития. Специфичното представяне на част от творбите, които се виждаха директно от улицата, както и специалният уличен формат Stick Place, разположен директно пред галерия Аросита, провокираха любопитство и привличаха наблюдатели дори когато галериите бяха затворени.

Първото издание се проведе между 31.03  и 21.04.2022 и предизвика голям интерес и висока посещаемост.

Благодарение на дългосрочно планиране, лични усилия и сериозна творческа и кураторска работа и не на последно място на решаващата финансовата подкрепа на нашите спонсори, успяхме да осъществим изложби от най-високо ниво, с атмосфера и отзвук на голямо арт-събитие.

Кратко представяне на участниците 2023

Александър Мрохс

Александър Мрохс работи с различни медии, като фоkуса му е в дигиталната продукция.Той се интересува особено от фрагментарните, нелинейни наративни форми и процеси. Работи както с намерен, така и с генериран материал, който променя чрез редактиране и рекомбиниране. Творбите се развиват в реципрочна връзка с техните пространствени, ситуационни и тематични контексти и се опитват да ги усвоят и трансформират. Александер Мрохс ще присъства лично от 3.10 до 6.10 в Галерия Херитаж в София, където ще асистира посетителите по време на пътешествието им през ВР инсталацията.

https://alexandermrohs.de/

Анна Стюард

В най-широк смисъл, творбите на Ана Стюард представляват експериментални постановки. Независимо дали става дума за технологично-научна образност или се изпълнява различна, но същевременно предварително зададена постановка, Стюард създава сцени и ситуации, артистични преплитания, в които отделни действия или цели перформативни поредици се фокусират върху централен жест или метафора. За Галерия Херитаж се подготвя био-арт инсталация, разработката на която се намира в сътрудничество с Университет Регенсбург.

 www.anna-steward.com

Албена Баева работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука.

В нейните интерактивни инсталации за градски пространства и галерии тя използва ML и AI, физическо изчисление, творческо кодиране и практики „Направи си сам“. Притежава две магистърни специалности от НХА – София - „Реставрация“ и „Дигитални изкуства“ Албена Баева е съосновател на проекта Runabout, платформа за нови изпълнителски инструменти, студиото за интерактивен дизайн Reaktiv, галерия Gallery и скулптурния AR парк Площадка.

https://albeabaeva.com/

Александър Вълчев работи на територията на съвременното изкуство, като използва изразните средства на скулптурата, рисунката и фотографията. Интересите му са в широк диапазон, от чисто абстрактни до социално ангажирани работи, в които авторът прави метафоричен коментар на случващото се около нас. Той комбинира отделните работи и серии в инсталации с цялостна концепция и site-specific характер.

www.alexandervalchev.com

Филип Попов е сред най-известните международно признати български имена в сферата
на графиката и дизайна, както и първият представител на арт течението Постхуманизъм у нас.

https://philip-popoff.net/

Мира Янкова родена в София. Завършва Национална Художествена Академия и има магистърска степен по режисура в специалност „Кино и ТВ изкуство” към Нов Български Университет. Работи като режисьор и художник на свободна практика, 2D и 3D аниматор. Преподава анимация в Нов Български Университет. Като визуален артист с бекграунд на художник и режисьор, Мира Янкова използва класическата анимация като медия в последните си видео-арт творби. Тя създава кратки абсурдни филми, богати на символика и изпълнени с особено чувство за черен хумор. Нейни видео-арт творби са показвани на фестивала ANIMA MUNDI – събитие, съпътстващо 57-мо Венецианско биенале, както и в много кураторски проекти в Лондон, Лисабон, Богота, София, Благоевград и др. Дебютният й кратък анимационен филм „Пеперуда и мишка“ е представен на над 100 международни фестивала и е носител на 22 български и международни награди.

Мария Налбантова работи в областта на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники като рисунка, колаж, намерени обекти, инсталация, видео и фотография. В своята художествена практика, тя изследва темата за хигиената, която се простира отвъд тялото и обитава териториите на човешкия ум. Също така тя изгражда спекулативна реалност, в която природата и синтетичните материали се преплитат, като поставят на преден план критични социални, политически и екологични проблеми. Много често работи с намерени образи, предмети и обекти и всички следи от време, които те носят.

Михаела Лакова е визуален артист и изследовател със седалище в Ротердам. Има бакалавърска степен по сценичен и екранен дизайн от Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), София (2006-11) и магистърска степен по медиен дизайн и комуникация от Piet Zwart Institute, Ротердам (2012-14). Обектите на нейния интерес са грешките, неизправността на системите и неизбежното генериране на следи от данни и тяхната проблемна устойчивост на изтриване.

http://mlakova.org/

Яна Абрашева има бакалавърска степен по графичен дизайн от Кралската академия в Хага, която със сигурност помага в нейната мултидисциплинарна работа, вдъхновена основно от токсичните индустриални практики и тяхното влияние върху екологията и обществото. Смесената медийна инсталация The Desert Rose Reflects the Light Well (2023) съдържа стъклена гравюра, отлята мазилка, осем илюстрации, бетонен орнамент и пустинни рози, целящи да разкрият токсичните цикли на съвременния капитализъм, а именно екологичните и социологическите последици, произтичащи от извличането на ресурси за производство на енергия. В работата си Яна използва различни методи на изследване, но не се страхува и да преплита спекулативни наративи с документални материали само и само да създаде пространство за диалог и предпоставки за нови форми на въображение.

 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма "Мобилност и развитие - Сесия 2" на Националния фонд "Култура“