Резервно око
Радослав Мъглов
18 – 29.04.2024
It is possible that to seem – it is to be, As the sun is something seeming and it is.
Уолъс Стивънс
В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, авторът се ангажира с една история за деконструкция на образа. Рисунките с четка и графитен прах на обратната страна на фотографска хартия, бързи на вид ескизи, набелязващи елементи от ежедневието, не разказват, безмълвни стоят в лимбо на възприятието, някъде между казано и разбрано, око и ум. Неопределеноста им, като прашинка в окото, смущава и обърква изградените вътрешни механизми на възприятие. Авторът говори за рисунките, като за незалепваща повърхност, около която мисли могат да витаят, но не и да се закачат. Лишени от детайл до загуба на конкретика, решението дали да разпознае обект, или да разбере изображението като абстракция, остава в гледащия. В колебанието между двете, се очертава двойствеността между гледане и виждане. В теорията си за огледалната фаза Лакан твърди, че субектът се формира в съзнанието, както дете се учи да разпознава себе си в огледалото. Чрез собствения си образ конструира Аз-а. Светът, е разбран чрез разчитане на образи, конструиран в съзнаието като код, интерпретиращ реалността. Кактообърнатия образ който окото изпраща към мозъка, съзнанието което го обръща, разчита видяното. Тhis can’t be unseen. Работейки върху скулпрура преди време, метален елемент отива в дясното око на художника и го ранява. След операция в ретината остава белег, видим само за автора отвътре. Той вижда света винаги зад белега, като воден знак: Като мимолетно пропадане е всеки път, когато ходя и гледам само през дясното си око. Малка доза адреналин се впръсква в настръханалия за миг мозък, изгубил връзката с ясната и структурирана, разбираема и разпознаваема реалност. Всеки път, когато затворя лявото си око, е като гмуркане, усещам сянката на безтегловност. Светът става двуизмерен и деконструиран в нежни мъгляви заврънтулки. Гледайки рисунките на Мъглов, човек може да избере да ги приеме за фигуративни или абстрактни. Както нарушения образ в окото на Мъглов, образът е нарушен и в окото на зрителя, подадената информация е твърде малко. за да бъде категорична, и все пак достатъчна, за да раздразни машината на разбирането, това което иска да знае. И то започва да разпознава, или да се опитва (Pattern Recognition). Да гледаш и виждаш, виждаш и разпознаваш, подобно на тест на Роршарх. Понякога виждам окото отвътре, а светът е абстрактен фон, на който потрепват кървави цветчета – малки, съвършено ясни, алени амеби в петриева паничка. Отблясъците се разтягат в разкривени ярки пукнатини върху мъгляв фон. Те разпукват абстрактния образ като малки ухилени мълнии, с бляскави синьо-виолетови иглички. Накланям глава, завърта се калейдоскоп, свят пречупен през стъкълце. Реалност, винаги налична и достижима, притварям клепач и е там. Бръснач разрязва окото (Бунюел). Това на Мъглов е реконструирано, но белязано. Навикът на виждане трябва да бъде възстановен. Художникът се учи да вижда отново, повреденият механизъм на гледане става видим за художника. На съзнанието е припомнено да се съмнява в това, което вижда, да чете, а не разчита, да върне волята в акта на виждане. Художникът ни разказва за процеса. В свят, препълнен с изображения, медииран от изображения, мъглата на образа е като крачка назад от реалността. Не сю-, а субреално. Рисунките търсят място в сивата територия между манифестирането на съдържание и неговото интерпретиране в съзнанието на гледащия. Те са отворени откъм означаване, но значението на тази изложба не може да се търси, нито да бъде открито в рисунките поотделно. Авторът утилизира естетически аспекти на опита от телесна травма, предлагайки безпристрастен, неполяризиран и открит поглед през белега от нея.
Кураторски текст Викенти Комитски