SORRY__I apologize

Асен Янев

08 – 23.05.2025

It isn’t easy, it doesn’t count if it’s easy, it’s the hardest thing. Forgiveness.

_Tony Kushner

В края на 70-те години Елтън Джон пее песента "Sorry Seems to Be the Hardest Word". Някога извинението се е считало за смело. Нали именно осъзнаването на тъмната страна на собствените постъпки изисква смиреност, дистанцираност и способността да приемаш критика.  Все пак извинението представлява нещо лично и интимно, нещо, което е свързано с истински диалог и автентични междучовешки отношения.

Днес доста неща са се променили. В нашето съвременно "общество на спектакъла" - термин, въведен от френския философ Ги Дебор още през 1967 г. - публичните извинения са придобили едно ново значение. В ерата на дигиталнитe и мултимедийни технологии скандалите и прегрешенията се разпространяват в реално време чрез социалните медии. В резултат на това публичните извинения са се превърнали във важен обществен ритуал, надхвърлящ границите на личното пространство. Те оформят една нова 'култура на разкаяние', в която наподобяващите мантри извинения обслужват очакванията на една жадна за сензации публика.

Но въпросът остава: Тази тенденция израз на истинско прозрение и отговорност ли е? Или поскоро става дума за 'перформативен ритуал', продукт на медийната логика, целящ да сведе до минимум нанесените щети и да запази обществения престиж?

    

Изложбата SORRY__I apologise разглежда многопластовите аспекти на извинението в свят, в който границите между публичния имидж, личната отговорност и дигиталното възмущение все повече се размиват. Във време, в което социалните мрежи играят ролята на 'обществен трибунал', а Shitstorm служи за отдушник на общественото възмущение, думата 'Извинявай' е заела централно място в междучовешката и институционална комуникация. Ала какво всъщност означава да се извиниш, когато извинението нерядко е израз на употребата на власт, медии и обществен натиск от страна на дигиталното общество, отколкото на искрено разкаяние?

Темата става още по-комплексна, когато обърнем внимание върху публичните извинения на държави или институции за исторически несправедливости като робство, геноцид или насилственото изселване. Представляват ли тези извинения реален израз на морална отговорност, целящ открито да се дискутира и направи равносметка на историческата памет и вина? Или и те са ритуали, с които обществата се опитват активно да повлияят своите исторически наративи и да легитимират или коригират извършените в миналото несправедливости?

Друг съществен аспект на публичните извинения е културното значение на прошката. В абрахамитските религии - юдаизъм, християнство и ислям - прошката се възприема като израз на милосърдие и междучовешко помирение. Но в един все по-секуларен и дигитално ориентиран свят, в който грешките незабавно се обсъждат публично и присъдите се произнасят бързо, въпросът е: тези нормативни аспекти продължават ли изобщо да играят роля? Или са се превърнали в една архаична представа, която повече не е от значение?

  

На този фон изложбата SORRY__I apologize кани посетителите, да влязат в комплексните и амбивалентни 'Извинителни камери' и да се замислят над въпроса, какво наистина означава да поемеш отговорност за собствените си постъпки в един свят на непрестанна комуникация. Тя ни призовава да насочим поглед към основни теми като вина и разкаяние и да се замислим върху условията, в които отделни хора, групи или общности са готови да простят.

_текст: Асен Янев

_______

Асен Янев /роден в София, завършва изкуство и медийни науки, понастоящем живее в Базел/ е мултидисциплинарен артист, работещ c различни медии, включващи фотография, колаж, инсталация, рисунка, живопис. Фокусът на автобиографично мотивираните му творби е върху експлозивния характер на човешката същност, cформирана в резултат на времева и пространствена синхронностт. Tворбитe му отразяват неговата обвързаност с многообразието, несъвместимостта и противоречията на света, в който живеем днес. Те са един външен поглед към едно вътрешно резонансно пространство, една полифонична деконструкция на представи и убеждения. Това, което се разкрива в тях, е възможността, потенциалът, интерфейсът между нещо реално и неговото представяне. По този начин различни контексти се обединяват, за да формират едно комплексно цяло, което въпреки всичко си остава фрагмент.