ЗА { обичайте } София

Марта Събева

17 - 30.03.2022

Марта Иванова Събева/ MIS 

a.k.a Ваша Неуморна Гуш-Гушкова

 *Изложба, посветена на София, махалата и мама.

 

(Не)случайно откриването на изложбата е на 17-ти септември – денят, празник на Вярата, Надеждата, Любовта и София – „уравнение“, в което само котките (не) липсват за правилен курс в чудото Живот.

В изложбата ще ви представя моята София, тази, която всяка сутрин виждам с капучиното от „Кинки“ (2005)…  „Кварталните забележителности“– (не)променящи се във времето: „Железарията“ (1993), „Компютрите на спирката“ (2009), „Пчела“, „Яж и бегай“ (2009), „Магелан“ (2008), „Сексшопа“ (1991). Серията е замислена като годишен календар, който ще се допълни до 12 обекта.

 На 17- ти септември е именият ден на моята майка – Люба Коева (1941-2019). В нейна памет предизвиках себе си да направя отново празник отмерването на необратимостта…

 (Не)случайно ще е и ехото от #The_Dark_Is_Never_Too_Much,серията изложби в галерия Depoo (юли/август 2021), с намеса с цвят в пространството на галерия Аросита.

 В дните на изложбата (допълнително ще определим дата и час ) ще направим работилниците Да оцветим града с любов vol.015 – специално махленско издание „Миналата събота“ и Спомен за вкъщи vol.005.

 Платформата за споделяне на информация за града с любов (2012) има за цел да разкрива (не)видимите, (не)известните страни на града, като събужда любопитство и симпатия към градския живот. Провокира съучастие в  опазването на градските ценности, които градът съдържа и предлага. Ще се радвам реализацията на проекта да допринесе за подобряване на общата атмосфера на живота в София, както и да породи нов тип културен туризъм, адресиран към малките неща, които определят идентичността на мястото.

 Казвам се Марта (1974), архитект съм. Дипломирах се в УАСГ(2000), в катедра „История и Теория на архитектурата“ с темата "Културни маршрути" и въпреки че в годините на професионална дейност чертаем предимно сгради, любовта в изследването и експонирането на потенциала на средата, в която живеем, е моя любима тема. Лесно е. С очите на любовта всичко става интересно и впечатляващо за рисуване, проектиране, разказ, снимка... или за друго.

 

 

Сателитни изложбени жестове/ част от FUTURE UNFORGETTABLE /

Куратор: Веселина Сариева 



 

Като част от проекта FUTURE UNFORGETTABLE и по-конкретно неговата първа фаза -В ЗАЩИТА НА ТВЪРДИЯ МАТЕРИАЛ в галерия Аросита ще бъде реализиран сателитен изложбен жест и представена творбата „Саксофонист в банята”, 1973 на Сашо Стоицов.

 

Сашо Стоицов за творбата „Саксофонист в банята”:

„Върнах се в Благоевград след завършването на Художествената гимназия в София, 1971 г. От летящи в съзнанието ми идеи във висините, попаднах в затворено и много ограничено място. С работенето по картината „Саксофонист в банята" живях в пълна, невероятна вътрешна свобода. Много неща в картината бяха “контра” на изкуството тогава: рисуване на бойлер, тръби в баня, кранове, саксофон, който се смяташе за американска пропаганда, дрехи тогава модерни, плочки за баня. С композицията в работата исках да засиля представата за “рибешко око” и изкривен вертикал спрямо Земята. Носеща се “капсула” във вселената.На ден рисувах по 4 плочки.Представих работата за окръжна изложба в Благоевград. Имаше жури с председател художник, представител на СБХ София. Отвън чакахме с други художници решението на журито. Тогава бях на 21 години. Секретарката на групата ме извика, че представителят на СБХ в журито иска да говори с мен. Той ми каза: Аз съм обиколил света и съм гледал много изложби, работата може да бъде в световното изкуство, но вашите (журито от Благоевград) не разрешиха. Случайно срещнах след близо 40 години същата секретарка на групата. На откриването на нова съвременна галерия, точно срещу старата - на местото, където чаках резултата от журито. Тя ме разпозна и ми каза, че никога няма да забрави полемиката за тази работа. Идеята е засвободата, която търси ограничения човек, тогава, в единствено, още не докоснато пространство. Маслени бои върху платно “панама”, шито, за да достигне формата, ръчно направен грунд, подрамка, използвана за “плакати”, подарена ми от Пламен Братанов. Външна авторска рамка Модела за саксофона: собственост на музикант от Благоевград. Превозихме я върху “голия” покрив на чисто нов Опел, голяма рядкост тогава, собственост на бащата ( лекар работил в Либия) на мой приятел архитект Пламен Парасков.

В 1996 година работата беше показана в галерия АТА Рай заедно със съхранени нарочно, оригинални плочки, блузата и снимки на състоянието на банята във времето на изложбата. Показвана е и в моя изложба в НГ. Кураторът Мария Василева имаше идея, след изложбата в АТА Рай, да участва в Истанбулското Биенале. В своя книга Чавдар Попов определя работата като първото постмодернистично мислене в изобразителното изкуство в България. Геометрията съчетана с фигура в композицията после се прояви в следващите ми работи.“

Сашо Стоицов „Саксофонист в банята”, 1973
маслени бои върху платно 170 x 190 см. притежание на колекция MFG,