СВЪРЗАН БАЛАНС

Ивайло Аврамов

8-16.01.2024

Всичко около нас има връзка. Живеем в съотнесен, взаимосвързан свят. Всяко едно действие, неминуемо е свързано с друго действие или реакция от действието. За да осъзнаем този процес, е необходимо да се оставим на спокойствието да преценим какво се случва с околността и как контактуваме с нея. Балансът[1] е равновесна категория, но не означава на всяка цена равенство. И ако все пак, той е израз на някакъв вид хармония, то тази хармония е постигната на базата на различие, а не на еднаквост. Но различията се нуждаят от съвместимост, за да са в хармония, а  съвместимостта означава, преди всичко, съотносимост. Затова нашият взаимосвързан свят се намира в състояние на перманентна съотносимост.

Произведението "Свързан баланс"търси истина, чрез една симулирана перманентно свързана пространствена система. Тя е статична като конструкция, но динамична като материална трансформативност. В тази трансформативност са  провокирани материалните инертните качества. Това е лабораторен, взаимоскачен процес в пространството на галерията на гравитационна дислокация на инертния материал в скрита за окото на зрителя кинетика. Постфактум, разхождайки се през всички нива на галерийното пространство зрителят открива причинно-следствените действия от този процес, обхващащ нивата на нейната кухина. Ресурсът е самото пространство и неговите възможности. Цялото пространство е въвлечено да участва. То е ценност, която произведението се опитва да открие. Използван е пробивът между всички нива в кухото тяло на галерията, за да бъде развита идеята. Всяко ниво е ориентирано към междината на срещуположното. Кота 0, кота 1, кота -1 и кота -2. От тях са използвани трите работни експозиционни нива: кота 0, кота -1, кота -2, които се свързват, чрез процес в низходящо направление, защото става дума за гравитация. Кота 1 е офис, включен с гледната точка "от балкон", която обхваща динамиката на процеса през всички нива.

Произведението е разделено във времето на две фази – статична и динамична. В първата фаза са коструирани кофражните каси, напълнени с инертен материал. Едната каса е два пъти по-дълга от другата: 6 м/3 м. Това съотношение намалява, чрез гравитационното въздействие върху материала, следвайки процеса на изсипване от по-високото към по-ниското ниво. И при двете части – 2/3 контактуват с терена, съотнесени към 1/3 – изнесена извън терена или: 6м/2м – за голямата плоча; 3м/1м – за малката плоча.  Във втората фаза се отварят капаците на дъната на касите и инертния материал се изсипва, вследствие на което пропорциите им се разделят на куха и плътна част. В крайна сметка модулът 1х1м. остава основния пропорциониращ квадрат. Смисълът е – относно идеята: да дискурсира свързаността на обектите и процесите в голямата околност;– относно галерията: да свърже пространствените нива на галерията с един свързан лабораторен процес; – относно произведението: да въведе динамика в статиката на конструкцията, чрез процеса на инертна трансформация; – относно зрителите: да накара зрителят, който постфактум става свидетел, чрез собственото си тяло, движението и разходката през нивата, да открие динамиката на процеса, свързан с цялото пространство на галерията[2].