Активни и реактивни сили
Йоула Хаджигеоргиу
09 - 30.12.2024
Kуратор: д-р Стратис Пантазис
Изложбата се реализира под егидата на посолството на Република Кипър в София.
В главата „Активно и реактивно“ от книгата „Ницше и философията“ френският философ Жил Дельоз анализира твърдението на Фридрих Ницше, че цялата реалност на съществата (органични и неорганични, човешки мисли и поведение, исторически и настоящи събития и т.н.) е сила или смесица от активни и реактивни сили. За активна се смята онази сила, която е свободна, дива и творческа. Тя се стреми към власт и е акт на действие. За разлика от нея реактивната сила е неволна, акт на съпротива, който възпрепятства всяко положително развитие и еволюция. За Дельоз всички сили са свързани или с даване на заповеди, или с подчинение. Тялото, независимо дали е биологично, химично, социално или политическо, се определя от неравностойното отношение между доминиращите и доминираните сили. Въпреки че последните се подчиняват, те продължават да се отличават от доминиращите, тъй като подчинението е качество на силата, свързано с властта и командването. В доминираните сили все още съществува индивидуална сила и се признава, че силата на противника не е напълно победена. Тя все още е заплаха. По този начин съществува усещане за непрекъсната битка.
Съвместното съществуване на противоположни динамики, което предполага забележима или незабележима битка за изграждане на идентичности в рамките на социален опит на отчуждение и тревога за интеграция, е централно в самостоятелната изложба на Хаджигеоргиуз в галерия „Аросита“, чието заглавие е вдъхновено от главата на Дельоз. В творбите си тя се позовава на или включва образи, идеи и елементи, свързани със събития, които са оформили човешкия опит и история, за да разгледа или повдигне въпроси по днешните социално-политически проблеми. Като „копае“ в историята и настоящето и обединява активни и реактивни сили, Хаджигеоргиу успява да извлече съществени фрагменти от съществуващите начини на разглеждане на обществото и начини на мислене в опит да ни върне към критичното мислене и разсъждение. Чрез критичното мислене индивидите са в състояние да се откъснат от доминиращите контексти на мислене и поведение, да постигнат индивидуална самотрансформация и социална промяна, а приемането и примирението с травмата и процеса на скърбене могат да отворят нови пътища за позитивни и творчески действия.
Жил Дельоз, Ницше и философията, превод Хю Томлинсън, Лондон и Ню Йорк: Continuum, 2002, 39-72. Първоначално публикувано във Франция през 1962 г. като Nietzsche et la philosophic от Presses Unersitaires de France. Herbert Marcuse, One-Dimensional Man (Едноизмерен човек), публикувана за първи път през 1964 г., Лондон: Routledge, 2002


